Признание за нашите колеги от „Развойна дейност“

След впечатляващите 39 години в Ideal Standard дългогодишният директор на „Развойна дейност керамика, мебели и аксесоари“ се пенсионира и на последното си посещение в завода за санитарна керамика каза „Довиждане!“ на своя екип в Севлиево.

През този период Майк Хийтън неведнъж прекосяваше хиляди километри, за да бъде рамо до рамо със своите колеги в Севлиево, за да обсъжда, насочва и координира дейността на направлението.

През юни Майк направи своето последно посещение в завода – този път не като ръководител, а като приятел, който идва да каже „Довиждане!“. Това не беше просто сбогуване с колеги и професия – това беше прощаване със страст, отдаденост и с екип, който завинаги ще запази дълбока признателност към него. На срещата в Севлиево, той сподели най-запомнящите се мигове, етапи и постижения от професионалния си път, като всеки спомен беше пропит с емоция, гордост и благодарност.

В края на срещата, за колегите Майк Хийтън беше предвидил специална изненада – „Награди на Майк Хийтън“, които той връчи лично с дълбоко вълнение:

• 🏆 Best CAD Team / Най-добрият САD екип
• 🎨 Best Graphics Team / Най-добрият Графичен екип
• 🪑 Best Furniture Engineer / Най-добрият Мебелен инженер
• 🚽 Best Tank Trim Team / Най-добрият екип Фитинги за казанчета (промивни механизми)  

Тази мила, емоционална среща остави ярък спомен в сърцата на всички – както на Майк, така и на неговите български колеги, които никога няма да забравят човека, който не просто ги ръководеше, а ги вдъхновяваше.

За своя професионален път в „Идеал Стандарт“ ето какво сподели пред нас Майк Хийтън:

Как започнахте работа в Ideal Standard?

Работа в Ideal Standard всъщност беше второто ми работно място след Texas Instruments. В  Texas Instruments отидох след университета, където следвах физика, и живеех в Бедфорд, въпреки че съм родом от Северен Йоркшир.

Работех по четири и осем битови микропроцесорни приложения, но наистина се интересувах от компютърна графика и видях обява за работа от агенция за подбор на персонал в Линкълн за човек, който да се занимава със системи за визуализация на бани, което беше доста напредничаво за времето си. Днес отивате в шоурум и можете да планирате банята си, но в онези дни беше като научна фантастика.

Проучих Линкълн – изглеждаше приятно място за живеене. Подготвих се и тогава се оказа, че работата е в Хъл.

Какви отговорности имахте на тази позиция?

Компютърната система, върху която работех, струваше около £50 000 за софтуера и компютъра. Дори днес това са много пари, но в онези дни това беше огромна сума. Софтуерът се използваше за създаване на надписи за телевизионни програми и други подобни. Компютърната анимация и компютърната графика тогава бяха в начален стадий.

Ролята беше в маркетинга, като се отчитах на Скот Мърдок, който отговаряше за научните изследвания и развитието на продуктите, и косвено на Роджър Купър, който по-късно стана управляващ директор.

Работих това около година и след това имаше свободна позиция за компютърно проектиране, което днес познаваме като CAD. Така че вместо компютърна графика за маркетингови цели, това беше компютърно проектиране за производство.

Когато казвах на хората, че работя като CAD инженер, хората бяха изненадани и ме гледаха странно, защото думата „cad“ означава мошеник или негодник. Светът беше много различен тогава.

Спомням си компютъра, на който работех. Беше по-голям от пералня и имаше голяма ролка с магнитна лента, което днес може да видите във филм за научна фантастика от 50-те години.

Трябваше да работя изолиран в заключен, строго секретен офис и можех да прекарам цяла работна седмица, без да говоря с никого. Оттогава, през цялата си кариера, продължих да работя с CAD системи. Позицията еволюира от секретна до нормална в цяла Европа и в крайна сметка ми беше възложено да я развивам в световен мащаб. Разполагахме с екип в цяла Европа, в Тайланд, Америка и Китай.

Кадри от фирмено дизайнерско видео. Този показва дизайнера Робин Левиен (вляво) с Майк Хийтън.

Какви роли сте заемали през годините?

В началото на 90-те години станах отговорен за цялото ни производство на модели и инструменти в Обединеното кралство, включително ръчно моделиране. В средата на 90-те години станах отговорен за процеса на научноизследователска и развойна дейност, който включваше дори членството на компанията в комитети по норми и стандарти… Занимавах се с ВиК, рекламации, всичко.

През 1999 г. се преместих в централния офис на Ideal Standard в Брюксел, където отговарях основно за керамика, но по-късно поех повече отговорности за душове и вани. Мисля, че работата за Европа беше като отваряне на нова врата към всички други заводи във Франция, Германия, Италия, България и така нататък, и прекарвах почти три от четири седмици в месеца в чужбина до COVID периода.

В началото на 2000-та година все още бяхме компания, базирана в САЩ, и получих някои глобални отговорности. Създадох и обучих екип в Банкок по това време и това ме доведе до създаването на екипа в България през 2004 г., който е най-големият ни CAD екип днес и голяма част от оригиналния екип все още работи в завода за керамика.

Кои са най-важните моменти в кариерата ви?

През 1990 г. спечелихме фирмена награда, наречена Наградата на президента, която беше много престижна глобална награда за иновации в технологиите, и компанията ме покани, съпругата ми Хелън и нашия малък син в Америка за това официално събитие. Беше нещо като Оскари. Срещнах се с президента на компанията и имам много спомени на гордост от това събитие.

Едно от другите важни събития беше създаването на екипи по целия свят и разширяването на нашата дейност. Дори и днес много от това, което правим, се приема топло от V&B, което е заслуга на нашия екип. Мисля, че работата, която Ideal Standard е свършила в тази област, наистина е издържала изпитанието на времето и е призната за може би изпреварваща своето време, дори и сега.

Какво ще ви липсва най-много?

През времето, прекарано в компанията, създадох много приятелства и се запознах с много различни култури.

Ще ми липсва компанията, но по-важното е, че ще ми липсват хората, с които работих.

Сега, когато V&B са тук, мисля, че сме в добри ръце и пожелавам на всички успех в бъдеще!