Стажантите на фокус – Маргарита Стоянова – част 20
30 студенти и ученици са на стаж това лято в „Идеал Стандарт – Видима“. За мотивацията, енергията и желанието да направят първите си професионални крачки точно в нашата компания, стажантите сами пожелаха да разкажат.
Днес ще ви срещнем с Маргарита Стоянова, която е на стаж в завода за керамика. Тя споделя с гордост, че има възможност да види своята майка Росица Стоянова в професионална среда и да вникне в същността на нейната работа.
„Казвам се Маргарита Стоянова и съм студентка трети курс със специалност „Приложни компютърни науки“ в Университетски колеж „Карел де Гроте“ в Антверпен, Белгия. В момента съм част от екипа на „Планиране Производствени линии“ в завода за санитарна керамика в ролята на програмист. В моите задължения влиза решаването на проблеми с помощта на модерните технологии. Изключително съм щастлива, че имам възможност да работя по програма, която ще бъде използвана в производствения процес с помощта на моя ръководител Свилен Минков и ментора ми Георги Бунов. Този проект е перфектната възможност за мен да приложа знанията си на практика, а и да науча нещо ново.
Освен, че съм заобиколена от невероятни професионалисти, по време на моя стаж съм близо и до моята майка Росица Стоянова. Невероятно е да я видя като професионалист и да се докосна до нейната работа.
Искам да благодаря на целия отдел за топлото посрещане и страхотната обстановка в офиса.“
Росица Стоянова, ръководител отдел „Идеалният път“: „В завода работя от 18 години и винаги летните стажантски програми са време, което е вълнуващо и зареждащо за екипите, които имат щастието да работят с амбициозни и креативни млади хора. Връщайки се назад в годините, имам безброй хубави спомени с нашите чудесни стажанти. Но тази година е специална за мен – за първи път виждам стажантската програма през очите на моята дъщеря. За първи път осъзнавам колко вълнуващо, отговорно и изпълнено с очаквания е това начинание за тях. Колко са щастливи, когато могат да направят нещо наистина стойностно, когато научат нещо ново, когато се чувстват съпричастни и стават част от екипа. Осъзнавам каква отговорност имаме като ръководители на тези пораснали деца, за да покрием техните очаквания.
Да си призная, Маргарита надмина моите очаквания. Виждам, че е по-отговорна, по-знаеща и по-амбициозна – едно пораснало момиче.
Гордея се с нея!“
