Споделено от колеги с 25+ години трудов стаж в завода за санитарна керамика – Част 4
Николай Неделчев, в отдел „Транспорт“: „Първият ми работен ден бе на 21 октомври 1997 г. като шофьор. Бях на 22 години. Заводът беше строителна площадка. Директор беше Джон Вейзи, имаше и много други чужденци /бразилци, италианци, англичани/, които монтираха линии, помагаха да се обособят участъци и производствени процеси. Снимката с първото отлято изделие съм правил аз, беше късно през нощта и всички бяхме много развълнувани. Беше динамично време.
25 години отлетяха като миг – по-голяма част от моя живот. На служба в завода съм пропътувал над 2 млн. километра. Не съжалявам за нито един ден, прекаран в завода и съм щастлив, че съм частица от неговата история.“
Александър Коларов, ръководител екип в „Подготовка на масата“: „Започнах работа в завода на 28 май 1998 г. в участък „Подготовка на масата“. Бях млад, на 27 години, дотогава вече бях сменил 11 работни места. От първия ден в завода ме впечатли дисциплината и добрата организация, въпреки че заводът все още се изграждаше. Нямаше портал, нямаше съблекални, нямаше столова, даже административен офис нямаше.
За мен тези 25 години са целия ми съвестен живот. Тук се изградих като характер и в професионален план. Заводът ми даваше сигурност и добро заплащане, което ми позволи да вдигна стандарта ми на живот на много по-високо ниво. Благодарен съм, че има много социални придобивки и че нещата се надграждат. Пожелавам си да се пенсионирам тук!“
Николай Колев, отдел „Енергетичен“: „На 4 май 1998 г. започвах работа в отдел „Енергетичен“. От първия работен ден изграждахме нова линия в зона „Отливно“. В началото работата се изразяваше главно в монтиране на нови машини и бяхме дневна смяна. По-късно започнахме да даваме дежурства и работата бе свързана с поддръжка на съоръженията. За мен „Идеал Стандарт“ е моето работно място, където познавам много добре машините и хората. След всички тези години се чувствам добре тук и като част от завода, което ми дава сигурност.“
Мирослав Хараланов, ръководител екип Д, ПЛ 6, зона преди сушене: „Започнах на 9 февруари 1998 г. Бях на 23 години и си търсех по-сериозна работа. По онова време в завода имаше една линия за производство на тоалетни, една за пиедестали и една за мивки. Малко по-късно започна и линия за бидета и аз бях един от първите, които ги произвеждахме, работехме заедно с мексиканци, които ни обучаваха. Първият ми колега, който започна да ме обучава беше Иван Матеев, произвеждахме тоалетна модел 365. В началото ми беше много трудно и си признавам, че ми минаваха мисли да напусна. Но търсех сигурност и спокойствие, че няма да остана без доходи. Така 20 години бях в производството, а от 5 години съм ръководител на екип.
През тези години се ожених, създадох семейство, имам двама синове – на 22 г. и 8 г. Големият ми син учи във Военноморското училище във Варна, в момента е на практика на 4 месечно плаване. Изтеглих заем и си купих апартамент, който вече е моя собственост. Поддържам моето хоби – моторите, президент съм на клуб „Мотоклуб Върколаците“ в Севлиево. Доволен съм, че фирмата ме подкрепя с допълнителен платен отпуск в желанието ми да следвам Висше образование – започвам четвърта година „Комуникации и кибер сигурност“. Благодарен съм, че аз и моето семейство се чувстваме обезпечени и спокойни за бъдещето ни.“
