Бразилецът Фернандо Рамос разказва за изграждането на завода за санитарна керамика

Фернандо Рамос е от Бразилия, по професия строителен инженер. През далечната 1997 година той пристига в Севлиево, за да участва в организацията на производството в участък “Подготвителни процеси” в новопостроения завод за керамика. След като изпълнява мисията си тук, Фернандо си тръгва запленен от красотата на България, а както се оказва малко по-късно и от българките, защото създава семейство с момиче от Севлиево.
Колегите, с които е работил, често си спомнят с вълнение за него и за времето на първите стъпки в производството на слип и глазура. По случай годишнината, която отбелязваме, се свързахме с Фернанадо. Той откликна с радост, като ни изпрати снимки и едно мило, вълнуващо писмо:

„Ideal Standard се появи в живота ми почти случайно, без да планирам или преследвам тази цел. Като всички връзки, които започват така, тя беше дълга, интензивна и изпълнена с емоции.
В тази въртележка от емоции, една от най-възнаграждаващите беше да бъда част от екипа, който помогна на фабриката на “Идеал Стандарт” в Севлиево да започне производствения процес.
Да отида в страна, която познавах само от часовете по география, където щях да намеря народ с език, обичаи, навици и начин на живот, напълно различни от моя, беше първото голямо предизвикателство.
Второто голямо предизвикателство беше прилагането и поддържането на керамичната култура, при която често, дори във времена на авангардни технологии, процесът е почти занаятчийски.
За моя приятна изненада, всички тези предизвикателства бяха улеснени от приятелството, професионализма, упоритостта и преследването на целите, поставени от групата, с която имах честта да работя почти 3 години.
Намерих фабрика с всички ресурси за получаване на необходимото производство, и качеството дойде от екипната работа и търсенето на онази „керамична култура“.
За съжаление всичко хубаво в живота ни в края на краищата свършва, и аз напуснах страната след приключване на работата.
Научих много в професионалното поприще и в личното. Напуснах това начинание с възхищение, уважение и пожелание за успех на всички, с които имах честта да общувам.
Беше много полезно и поучително да работя с хората от компанията, особено с екипа на лабораторията в завода, които винаги се опитваха да ме разберат, дори и с езиковата бариера и вървяхме заедно в преследване на общи цели.
Пожелавам постигнатото през тези 25 години успехи, преодоляване на предизвикателствата, преследване на целите и приятелството да бъдат многократно умножени! Бъдещото поколение, когато говори с гордост за тази фирма в Севлиево, да може да каже, че заедно с екипа, който постави началото на тази фабрика там бяха бразилци, които дойдоха да помогнат, и им бе помогнато; дойдоха да преподават, но и научиха много; дойдоха да приложат керамичната култура, но си тръгнаха очаровани от българската култура.
Поздравления и успех на хората, с които имах честта да работя в това начало! Когато станете на 50, моля, поканете ме на партито.
Успех на всички и фокус върху производството, качеството и доставката на продуктите!
Винаги ми липсва България, Севлиево и тогавашните колеги!”