Мото приключенията на Пламен Лазаров
Пламен Лазаров работи в компанията вече 17 години в направлениe „Развитие на продукта“ в завода за арматура. През последните 6 години е ръководител на група „Опаковки“, където се правят опаковки за изделията, етикетите, както и инструкциите за монтаж и експлоатация, както самият той се изразява „това е лицето на инженерната работа“.
Срещаме ви с него, за да разкаже за своята страст, превърнал в хоби – моторите.
Моторите винаги са ми били хоби. Всичко започна когато бях на 10 години, 3 клас. През лятната ваканция бяхме на вилата. Аз колкото и да е учудващо хванах въшки и по стара рецепта ме бяха намазали и не можех да излизам. Баща ми имаше едно малко моторче – тогава ме научи да го карам. Разбира се, въртях само из къщи и близката поляна. Наследствен моторист съм. Той имаше различни мотори през годините, а аз след като станах на 18 и взех книжка, карах неговите. В момента имам 4 мотора, от които единият е в кашони, разглобен – на 70 години. Другият мотор е на 60 години, Ява. Реставрирана е. Имам други два, с които се движа – „Чопър“ – класически вариант на такъв тип мотор, с много никел. Самият той е много лъскав. При него удоволствието е повече в звука, който издава и вятъра, който безпощадно те удря. А другият, с който пътувам е чист тип туристически мотор, широко разпространен сред хората, които споделят моята страст. Побира много багаж, за двама човека и дори с палатка за две седмици. Хобито с моторите има много разновидности – едни обичат да карат изцяло из гората, други само на писти, останалите сме смесени. Винаги съм казвал, че е много хубаво, защото не гледаш борчето през колата, а усещаш как мирише. Има си и несгоди разбира се, например дъжда. Ако не беше дъжда щеше да е най-щастливото нещо, което може да правиш.
Имам много запомнящи се пътешествия, но винаги може и повече. Ако трябва да съм честен, ми се струват малко. За първи път през 2008 г. импровизирано излязохме извън България. Имаше среща на политически лидери в Давос, което се оказа някакво супер малко швейцарско село и ние го „забихме“ на картата. Трябва да имаш някаква цел, към която да се движиш. Отне ни две седмици. Като за първа дестинация беше много забавно, но и много изморително. Трябва да се подготвиш от къде ще минеш – има различни правила за движение, винетки, и др. Трябва да си наясно със законите в другите държави, в които пътуваш, защото „не знам“ не е извинение. След това пътешествие се започнаха срещи с приятели и познати извън границите на България, правех и много соло пътувания или един мотор с придружител. През повечето пътешествия, мой спътник е съпругата ми. През 2010 имахме възможност да пътуваме в Турция. Стигнахме много на изток – далеко от цивилизацията. Имахме възможност да правим спирки на забележителности, за отдих, както и за да изперем и подготвим дрехите си. Успяхме да посетим и Кападокия, да обиколим района там. За мен беше впечатляващо да видя житница на 2000 м. надморска височина.
Най-впечатляващо за мен е ходенето ни до Русия през 2014. Бяхме двама приятели с мотори. Бях поканен да се присъединя два месеца преди заминаването. Аз нямах никаква подготовка, не знаех откъде и как ще стигнем до там. Доверих се на неговия маршрут. Отне ни 15 дни, 6500 км. Основното беше – три дни в Москва и след това два дни в Петербург. За мен видяното беше впечатляващо по мащаби.
Удобни дестинации за пътешествия са Гърция и Румъния. А в Сърбия езика и храната са много познати. Били сме също в Хърватска, Словения, Албания.
Преди пътешествие винаги си правя план. Набелязвам определени точки, на които искам да отида и се стремя към тях. Дори и да не са известни туристически места. Понякога е път, който си видял в историите на някой, които е пътешествал. Търсим пътища. Чужденците, които идват с мотори в България, например, минават прохода Шипка, за да се качат на Бузлуджа. По подобен начин и ние търсим такива места. Да видиш и усетиш природата. Планирането е много важна част, защото определя времето, маршрута и бюджета за пътешествието. Много често обаче се случва да има непредвидени обстоятелства – да се изгубиш или да има ремонт на пътя. Това прави допълнително време за каране и понякога се натрупва. Например – GPS-а да те закара на друго място. Така например, един път в Австрия, вместо на един къмпинг във Виена, се озовахме в центъра. Но пък в края на деня се озовахме на място с много по-хубав и подреден къмпинг – с голямо езеро и номера на улиците с точни адреси. Там дори може да получаваш поща. А друг път ни се е случвало да ни върнат от къмпинга, защото няма места. Но това е „пипера“ на спомена. Много хора, обаче, пътуват без да планират. Тогава очакваш неочаквани и случайни събития и с голяма вероятност да подминеш най-добрия планински проход.
Любимо място в България за мен са Родопите рано напролет. Изключително приятно е, имат много заплетени пътища, природата се променя – караш сред зеленина, а по върховете на планините има сняг. Контрастът е хубав. Есенно време пък е като пустинен пейзаж. А когато изляза само за няколко часа с мотора, отивам до Елена, Твърдица, Троян – Кърнаре и се прибирам. Нашият Балкан ми е много приятен, защото обичам планинските пътища.
Най-върховото постижение в това хоби е да направиш околосветско пътешествие. Но това е пътешествие, което изисква много усилия, ресурси и компромиси от семейството и работното място. За сега ми се иска на първо време да стигна до Ирландия, фиордите, Червено море и Северна Африка.
Какво ми носи ли? Като всяко хоби, човек се концентрира в него. Съзнанието ти измества всекидневните ангажименти, нещата, които те изморяват. Привлича ме също и дозата риск – неща като това да те завали дъжд, или градушка …или да видиш диво животно, това придава приключенски привкус на нещата. Мото туризма ми е дал незабравими срещи с хора, приятели, с които темите се въртят основно около хобито, срещнал съм приятели, които вече са като част от семейството ми.
