С благодарност към хората
Ще ви срещнем с колеги, на които голяма част от трудовия им стаж е преминал в „Идеал Стандарт – Видима“. Ето какво споделят Христо Христов, Съдбина Гълъбова, Сашка Йорданова и Румен Димитров:
ХРИСТО ХРИСТОВ, ръководител на отдел „БТОС”, завод за производство на санитарна арматура:
Започнах работа в завода за санитарна арматура през далечната 1999 г., като машинен оператор на металорежещи машини в участъка за механична обработка на едноръкохваткови смесители. Тогава бяхме един сплотен колектив, в който всички бяха до мен в периода на адаптация от предходното ми работно място. Имаше много положителни емоции. Разбира се, допускал съм и грешки, но никой не ме оставяше да се справям сам. Не измина много време и кандидатствах по вътрешна обява за служител в Охрана на труда и околна среда. Така се казваше преди структурата по здраве, безопасност и околна среда. Реших и се явих на събеседването. Тогава се срещнах с Иванка Ангелова, която ме интервюира, заедно с Иван Дамянов и Мариана Цонева. Не случайно споменавам тези имена, защото в годините напред точно с тези хора съм работил, учили сме се взаимно и сме си подавали ръка в трудните моменти. В началото на 2000 г. започнах в новата структура, където бяхме само двамата с г-жа Ангелова. Работата беше много динамична и налагаше повече усилия и време, за да изпълняваме всички отговорности. Така дойде моментът, в който нашата структура трябваше да се разшири, защото изисканията станаха повече. Наложи се издаването на комплексни разрешителни за всяка площадка на завода – Севлиево и Градница. Това беше нещо напълно ново за нас. Предвид изграждането и на завода за керамика, и увеличаващия се брой лица към структурата по здраве, безопасност и околна среда, станахме едно цяло направление с ръководител Даниел Копчев. Той беше човекът, който обедини двата отдела в заводите. Бяхме един екип и работихме усилено, понякога без почивка. Така минаваше времето и г-жа Ангелова приключи своята дългогодишна трудова дейност. В началото на 2009 г. станах ръководител на отдел „БТОС” в завода за арматура. През годините постигнахме добри резултати по здраве, безопасност и околна среда. На тази позиция приключва и трудовата ми дейност. Успехите, които постигнахме нямаше да се случат, ако до мен не бяха колегите от цялото направление. Лично искам да благодаря за постоянната подкрепа на ръководството, на своите колеги и приятели, които намерих през тези години в завода. Ще ми липсва всеки един момент, който съм преживял! Ще ми бъде трудно да се събудя и да знам, че няма да прекрача портала, но е време да се оттегля за едно ново начало и да дам възможност на младото поколение да се развива и да постига нови и още по-добри резултати!
СЪДБИНА ГЪЛЪБОВА, оператор Пречиствателна станция, завод за производство на санитарна арматура:
Благодарна съм на съдбата и късмета, че бях на това работно място цели 36 години. В началото беше предизвикателство и вълнение, а веднага след това и голяма отговорност. Винаги съм работила с желание и удоволствие и може би затова тези години изминаха много бързо и неусетно. И така дойде моментът, след общо 43 години трудов стаж, да изляза в заслужена пенсия!
САШКА ЙОРДАНОВА, машинен оператор в процес „Производство на пластмасови продукти”, завод за производство на санитарна арматура:
Стажът ми в завода за санитарна арматура е сравнително кратък. Работила съм в сфери, които са много по-различни от производството. Затова в началото ми беше трудно и доста се притеснявах дали ще се справя. За мое щастие попаднах при колеги, които са изключително добри и внимателни и много ми помагаха. Дори понякога съм изпитвала неудобство да ги питам за неща, които трябва да свърша, но те винаги са били отзивчиви. Така, с течение на времето, свикнах и станах уверена и спокойна, за което съм им много благодарна! Впечатлена съм от социалната програма на компанията, от коректността, заплащането и лоялността във всяко едно отношение. Искам да споделя и мнението си за работещите в дирекция „Човешки ресурси”. Няма да е пресилено, ако кажа, че за първи път срещам толкова внимателни хора, които се отнасят с уважение към всички. Ако трябва накратко да определя с какви чувства си тръгвам от завода за санитарна арматура, то ще споделя, че съм доволна и благодаря за всичко! В заключение ще обобщя, че оставам с уважение към всички колеги, администрация, ръководство! Пожелавам Ви да сте благословени със здраве, да имате повече поводи за усмивки, да сте щастливи, да сте по-спокойни и да бъдате преди всичко добри хора!
ЯНКО ИВАНОВ, специалист качество, процес „Леярен”, завод за производство на санитарна арматура:
Във „Видима” съм повече от 24 години. Завършил съм „Начална педагогика“ и не бях работил в производствено предприятие. В началото имаше леко недоверие към мен, защото нямах опит, а за да си добър леяр са необходими много умения. Искам да благодаря на Атанас Пенков, който ме въведе в тънкостите на тази професия, за подкрепата на колегите, с помощта на които се научих на занаят. Специални благодарности и на тогавашния директор Васил Кънев, който ни познаваше по имена и винаги ни поощряваше. През 2001 г. беше открит заводът в Градница и по стечение на обстоятелствата започнах работа във Видима 2, като специалист „Качество”. Там се изгради модерно предприятие на европейско ниво. Този период от трудовата ми кариера е много важен за мен. Работих заедно с конструктори и технолози и работата ми беше изключително интересна и динамична. Започна внедряването на много нови изделия, които се променяха и от нас се искаше да сме адаптивни, и да реагираме на всяко предизвикателство. Работата ми е доста атрактивна, защото изненадите могат да се появят винаги. Разнообразието от изделия е голямо и се изисква креативност, за да се реагира веднага. Отново ще подчертая, че се чувствах като европейски работник в Градница. През последните години, тук, в Севлиево се инвестира много в процеса. Внедряват се нови технологии, работи се на друго ниво и е хубаво да идват образовани млади хора, за да се развива заводът в правилната посока. На колегите пожелавам на първо място здраве. Защо здраве? Защото е номер едно при човешкия индивид. На второ място късмет. Защо късмет? Защото е важен в живота. Спомнете си за кораба „Титаник”. На него е имало хора с възможности и пари, но липсата на късмет ги е завела на дъното. И третото, което искам да пожелая, това е да бъдем добри.
РУМЕН ДИМИТРОВ, отговорник – матричар в „Производство на матрици“, завод за производство на санитарна керамика:
Дойдох в завода през декември 2002 година в участък „Моделиране и матрици“. Първите три месеца беше много трудно. Затрудняваше ме най-вече стационарното положение при работа – стоиш цял ден на една маса и работиш. Трудно ми беше да се сработя и с колегите. Но се адаптирах и навлязох в работата до степен да се справям и дори да съм един от най-добрите. Това бе забелязано от ръководството и така бях предложен да участвам в проект за развитие на работници в ръководен състав. Бил съм организатор производство в „Отливно“, в отдел „Идеалният път“, след което и ръководител БТОС. Този период продължи три години. Това бе предизвикателство за мен, етап, който преобърна начина ми на живот и поведение. Беше ми предоставена възможност за развитие и съм благодарен на ръководството за това. Прецених, че в БТОС не е моето място и се върнах като отговорник – матричар в „Производство на матрици“. Създадох колектив, в който има уважение и работи като едно цяло. Работата ми в „Идеал Стандарт“ ще остави в мен траен спомен и приятелства за цял живот.“
