Радостин Стойчев: Силата на спорта, на изкуствата върху младите хора е голяма за възпитаване на правилните ценности
По покана „Идеал Стандарт – Видима“ Радостин Стойчев, волейболист, треньор по волейбол и създател на Волейболна академия „Стойчев – Казийски“ гостува в Севлиево. В рамките на посещението му отборите на „Раковски – 1964“, Севлиево и ВА „Стойчев – Казийски“, момчета до 12 г. изиграха приятелски мач, който завърши 2:1 гейма.
Радостин Стойчев е треньор по волейбол печелил първенствата и купите на 5 различни държави, 4 пъти световен шампион, 3 пъти клубен европейски, 4 пъти шампион на Италия, 3 купи на Италия, 1 път супер купа на Италия, Шампионат и купа на Русия, Шампионат и супер купа на Турция, Първенство и купа на България.
Г-н Стойчев, в Севлиево сте по покана на „Идеал Стандарт – Видима“. Нашата компания от дълги години подкрепя не само спорта но и различни други сфери в социалния живот на хората, защото те имат важна социална роля.
С удоволствие приех поканата на г-н Дончев, защото наистина смятам, че компанията се опитва да направи нещо за града, за региона, за децата, за спорта. Като спортист във Франция, в градчето, където живеех беше около 35 хиляди души, един от шефовете на клуба правеше това като социална дейност. Той и неговото семейство толкова много помогна на моето, особено при раждането на сина ми, и ни накараха да се чувстваме като у дома си. Станахме страхотни приятели! Когато този господин навърши възрастта за пенсиониране във Франция, аз му казах, че сега като е пенсионер ще може да пътува повече и с удоволствие ще ни идват по често на гости в България. Той ме погледна и ми каза нещо, което ще запомня за цял живот. Каза ми, че за съжаление няма да може, защото трябва да се посвети на социална дейност, защото градът трябва да създаде условия за младите хора иначе ще има отлив към по-големите градове. Затова той се ангажира много повече със социална дейност, за създаване на условия за тези деца за спорт, изкуство, музика в този регион във Франция. Това, което този човек ми каза тогава, оказа върху мен огромно влияние – колко голяма може да бъде силата на спорта, на изкуствата върху младите хора, за да ги възпитат в правилната посока, в правилните ценности.
Моето мнение е, че в момента в България тече подмяна на ценности и това е много опасно. Затова, когато има такива инициативи като тази, организирана от г-н Дончев, аз с удоволствие го правя. Отделям от времето си и полагам усилия, за да може тези деца да усетят нещо от това, ако имат възможност да спортуват и да тръгнат в правилната посока.
Какви качества искате да възпитават в младото поколение? Със създаването на Волейболната академия „Стойчев – Казийски“ има някакво намерение за възпитаване на младото поколение или предаване на някакво знание?
Със сигурност амбицията, която ни водеше при създаването на тази академия беше не само да създаваме спортисти. Спортът за нас е здраве! Спортът е приятелство! Спортът е начин, специално волейбола или колективните спортове, в колектив, в група да постигнеш една цел. Децата разбират, че само заедно могат да постигнат резултат. Затова ние ги учим от малки, че има ангажимент не само към него самия, а към цялата група, към отбора, към който принадлежи, към града, който представлява. Ние искаме да възпитаме децата в лоялност. Не искаме да създаваме тарикати, не искаме да ги учим, че от една точка до друга винаги има кратък път, и то е с помощта на една страшно популярна дума в България – далавера. Ние ги учим наобратно и им казваме: „да, ще има проблеми, ще е много трудно, но ако ти тренираш достатъчно, стараеш се достатъчно, работиш добре, въпрос на време е да постигнеш резултат“. Това е главната амбиция, която имаме с нашите деца.
Вие за първи път ли сте в Севлиево?
Не. Бил съм в Севлиево като състезател преди много години. Сега след толкова време, имах възможността да се убедя, че гражданите на Севлиево са големи късметлии да живеят на такова място, сред такава природа. Аз съм възхитен от това, което видях.
Хареса ли ви мача между двата детски отбора?
Мачът беше страхотен! Децата с такъв заряд, с такова желание, такива усмивки и такава тъга накрая. Това трябва да е спортът! Децата могат само да ни учат. Това, което показаха децата, ние нищо не трябва да измисляме, трябва просто да копираме – желанието и емоцията, която носят.
Цялото интервю можете да гледате тук: