На ледената пързалка
Най-привлекателното място в празничния ден бе ледената пързалка. Малки и големи нетърпеливо чакаха да дойде техният ред, за да обуят кънките и да се понесат по гладката ледена повърхност. За по-малките дечица и за неопитните имаше помощни средства – пингвини и панда мечета. В началото съвсем плахо и несигурно те правеха първите стъпки, но с всяка следваща ставаха по-уверени в себе си и се наслаждаваха на това ново преживяване.
Разбира се, сред кънкьорите имаше и напреднали, които със зачервени от студ и удоволствие лица бързо и с лекота се носеха по леда. Някои от тях помагаха на по-малките и по-несигурните, за да се отпуснат и да се насладят на изживяването.
„Бабо, искам отново!“, чуваше се да казва малко момиченце. „В началото ме беше страх от падане, но само след минутки се чувствах много добре, забавлявах се много!“, сподели Христо. „За първи път се пързалям, но изобщо не ме е страх и със сигурност ще продължа да го правя.“, каза с радостна усмивка Александра.
Имаше падания, ставания, вълнение, смях и много радост. Едно чудесно преживяване и прекрасен спомен от празника.
