Интервю с Мадлен Алгафари

 

На 7 юли наш гост бе Мадлен Алгафари, психотерапевт, писател, преводач. Посещението й при нас започна с кратка презантация и обиколка на завода, за да се запознае непосредствено с нашия производствен процес. След това, в Арт зоната на Тренинг центъра, тя разгледа темата за стреса, за по-опасното за нас състояние на дистрес, за факторите, които го създават и за последиците от него. Срещата беше много полезна за нас, защото научихме конкретни индивидуални техники и подходи за справяне в ситуация на напрежение. В края колегите имаха възможност да получат отговори на въпросите, които ги вълнуват директно от експерта.

Специално за читателите на „Нашият Стандарт“ Мадлен Алгафари отговори на няколко въпроса.

Кои са най-важните 3 съвета за това, как да получаваме удовлетворение от работата си?

„Съвет“ е дума, която психотерапевтът избягва, ако е професионалист! Не можем да диктуваме на някой какво е най-добро за него, но можем да го съпровождаме в пътя на търсенето, както и да мислим заедно на глас, да задаваме въпроси, които да помогнат на човека да намира отговорите си. Но, ако питате мен лично как го постигам, ще споделя. Смених много професии, докато намеря тази, която да припозная като „моето място“! Затова личният ми опит казва, че трите важни условия за мен бяха:

• Да работя нещо, което ми носи радост и чувство за смисъл!
• Да съм в добра колегиална атмосфера, ако говоря за Института, където работя в колектив!
• Да съм мотивиран не само през разума, но и през сърцето за постигане на общите или личните ми цели!

 

Как да се справяме с вътрешните си конфликти без да си създаваме нови външни?

Конфликтите са нормално нещо в живота. Важно е как ги преодоляваме и дори ги виждаме като повод за развитие. Но те могат да водят и до задънени улици, ако не се стремим да постигаме осъзнаване. Днешният човек е много знаещ, но невинаги е много осъзнат. Този процес изисква работа със себе си, стремеж за самоопознаване и преработване на индивидуалните лимити, произтичащи от травмите и неверните ни вярвания или погрешно заучени модели на поведение в миналото. Последните причиняват вътрешните ни конфликти, а оттам – и външните. Четенето на психологическа литература не е достатъчно, защото бариерите често не са рационални, а ирационални, не са съзнателни, а подсъзнателни. Затова терапията като процес на израстване е най-добрият път. Ще дам пример къкво имам предвид като говоря за неосъзнатост: държим се като жертви, а не си даваме сметка; контролираме спонтанността си и мислим, че това е сила; искаме да притежаваме партньора си и мислим, че това е обич, не молим за помощ, защото мислим, че това е слабост; не отстояваме себе си и мислим, че това е културно отношение към другите и още много заблуди, които ни отклоняват от пътя към здравето и щастието. Външните конфликти намаляват в момента, в който осъзнаем вътрешните си конфликти, а повярвайте, Егото е виртуозно в умението си да ги крие от самите нас.

 

„Изчезнало време, безкраен просторът – така е в света на летящите хора. …

Тъй, както пълзиш, ще стигнеш ли скоро реалния свят на летящите хора?“

Какво ни е необходимо, за да „полетим“? И накъде?

Ще се повторя: постигане на осъзнатост. Когато човек започне да прозира истините за живота и за себе си, често си дава сметка, че неговите досегашни гледни точни невинаги са били верни. Аз вярвам, че основният ни човешки дълг (не просто право, а дълг!) е да генерираме радост, да изпитваме щастие. Това е полетът на душата. Той гарантира и здравето – психично и физично.

 

Каква е Вашата рецепта за една истински разтоварваща почивка?

Нека уточня отново: психотерапевтите нито дават рецепти, нидо дават съвети! Те съпровождат компетентно човека в неговия път на лични избори.

Но мога да споделя моя личен начин да си почивам. Аз избирам да медитирам, да спя достатъчно, да практикувам дихателни техники, да работя в градината, да пиша, да се движа, да слушам любимата си музика и избирам позитивните си изживявания.

 

Какво ще пожелаете на работещите в „Идеал Стандарт – Видима” колеги?

Това, което пожелавам на всички днешни хора: да търсят, да растат, да проявяват най-висшата форма на самоуважение – да се подлагат под съмнение и да се стремят да се самоусъвършенстват. Осъзнатото живеене неминуемо носи щастие. Клопката е в това, че винаги мислим, че сме прави, че имаме единствената вярна гледна точка. Когато човек е неосъзнат, той не знае, че е така. Има много съпротиви към промените. А изборът между това да си прав и да си щастлив често е ключов за постигането на удовлетвореността и на здравето. Всичките ни болести идват от неосъзнатост.