Водосвет
„…Дъждът ме пречистваше по своему. Нямах сухо място, но душата ми летеше. Дори си помислих, че ще е добре, докато вървя към дома, да не спира. Но той спря толкова изненадващо, колкото и започна. Слънцето изведнъж ми изпрати топлина, която ласкаво ме прегърна, сякаш дори с усмивка. Мисълта, която ме връхлетя, беше за силата на светлината и постоянният ни стремеж към нея във всичките й нюанси…“
Ваня Георгиева, Есе Водосвет