Плажът на човешките спомени

Posted on 19.08.2013 by in КОНКУРСИ // 27 Comments

„- Ннннеееееее!!! – изпищя нещо под крака ми и аз отскочих уплашено

назад, разпилявайки хавлиите и торбата с детски играчки из пустия плаж.

– Нннеее туууккк! – обади се същия глас, вече по-тихичко.

Грабнах лопатката на дъщеря ми и започнах трескаво да копая златистия

пясък, за да видя кой е заровен в него и има ли нужда от помощ.“

Из „Плажът на човешките спомени“, Ася Тушева – Караиванова

Пълният текст можете да прочетете тук: Плажът на човешките спомени

About Vidima
Ideal Standard International е един от водещите производители на висококачествени цялостни решения за банята, както за жилищни, така и за търговски и здравни сгради. Базирана в Брюксел, Белгия, частната компания е работодател на близо 9 500 души; управлява 18 производствени обекта и продава в над 60 страни в Европа, Близкия Изток и Африка. Използвайки най-нови технологии и работейки със световно-известни дизайнери, компанията е фокусирана в разработката на иновативни решения за банята в няколко продуктови категории като керамични изделия, смесителни батерии, акрилни вани, мебели и аксесоари. Продуктите на компанията се търгуват под наложилите се международни и местни марки Ideal Standard, Armitage Shanks (Великобритания), Porcher (Франция), Ceramica Dolomite (Италия) и Vidima (Източна Европа).

27 Comments on Плажът на човешките спомени

  1. Даниела Цонева // 19.08.2013 at 14:03 //

    Много тъжно, но хората, като героите от разказа, за съжаление стават все повече….

  2. Младен Цанев // 19.08.2013 at 21:46 //

    Хареса ми. Особено силен е момента с кафената чашка, навява ми на своеобразна алюзия на живота. После малко забързани стават срещите с другите герои и края идва някак си припряно, но произведението е интересно . И заглавието е добре намерено, заинтригуващо. Ще очакваме и продължение …

  3. Aся Караиванова // 20.08.2013 at 8:39 //

    Благодаря за точния анализ, ще го имам предвид за продължението 🙂

  4. Наталия Колева // 20.08.2013 at 9:19 //

    Страхотен разказ. Някои герои приличат на хора, с техните тъжни истории и съдби… Заглавието е интересно. Ася, не спирай да пишеш!!! Адмирации и успех!

  5. Станислава Славова-Петкова // 20.08.2013 at 12:25 //

    Харесва ми. И не искам да има продължение. Искам да се спре до тук. Продължението може да е твърде страшно /нефтен разлив/. Човешките грешки и безхаберие винаги рефлектират негативно на околната среда. Не съм чувала до сега някой да е засадил горичка, така, по погрешка.

  6. Даниела Дабева-Матева // 21.08.2013 at 9:10 //

    Много ми хареса. Натъжи ме защото за съжаление ние хората все още не сме се научили да ценим това, което природата ни е дала, но имам надежда, че ще научим децата си да го направят.Продължавай все така да пишеш!!!
    УСПЕХ!

  7. Aся Караиванова // 21.08.2013 at 10:00 //

    Благодаря ви! Стаси, може пък да има хепиенд 🙂

  8. Анна Иванова // 21.08.2013 at 12:19 //

    Напомня ми малко на стила „разказ с неочакван край“. Сюжетът – леко „отнесен“; разбираш, че едва ли ще има хепи-енд… но финалът наистина те изненадва.
    И да отдадем дължимото на авторката – поне някой е загрижен за това, което се случва с родните плажове, и се опитва да привлече вниманието ни към проблема. Ако искаме приятни спомени от летните си отпуски, не е лошо да се замислим преди да заровим поредния боклук в пясъка…

  9. Марина Цветкова // 21.08.2013 at 14:05 //

    Много тъжна приказка.

  10. Лидия // 21.08.2013 at 18:53 //

    Ася, това есе е единственото хубаво нещо, което видях до момента в конкурса! Хубаво си го написала и е жалко, че е такава картинката по българските плажове. А аз си мислех през цялото лято колко жалко изглеждаме и кога ще ги стигнем…. европейците.

  11. Aся Караиванова // 26.08.2013 at 8:32 //

    Благодаря! Тъжно ми е, че от година на година боклуците стават все повече. И, честно казано, не мисля, че ще се промени към добро.

  12. Галя // 28.08.2013 at 8:12 //

    Страхотен разказ!Като продължение можеш да включиш и кочана от царевицата.
    Много тъжно е всичко това, но за съжаление е самата действителност!

  13. Галя Георгиева // 28.08.2013 at 8:48 //

    Колко мило и трогателно, от грозотата на боклука да изваеш красота и да го поднесеш толкова елегантно! Браво!

    P.S. Отдавна се надявах някой да ни забележи и чуе!
    С уважение,
    Отдавна Захвърленият и Огънат Кламер под бюрото ти

  14. Анатолий // 28.08.2013 at 9:17 //

    Прекрасно написано но и много тъжно е всичко това.Но промяната е единствено и само в нашите ръце.Помислете си за това.

  15. Petko Tzankov // 28.08.2013 at 9:28 //

    Гордея се ,че автора седи до мен !!!!!!!!!!!

  16. Penka Mincheva // 28.08.2013 at 12:59 //

    Тъга е първото чувството,което породи в мен сюжетът, но същевременно с него изпитах радост и задоволство от добре написаната история.Браво Асе!!!Ще очаквам продължение,в което героинята няма да показва примирение,а ще видим действие и противопоставяне на това положение,което Бог знае докога ще продължаваме да търпим…..

  17. В. Караиванов // 31.08.2013 at 7:46 //

    Хареса ми! :)))

  18. Милена // 02.09.2013 at 9:16 //

    Браво Асе, много добре написано!

  19. Валерия Минчева // 03.09.2013 at 8:50 //

    Страхотен разказ!Браво Асе!!!
    Точно и прочуствено.
    С нетърпение очаквам следващия ти разказ.

  20. Елена Маринова // 03.09.2013 at 8:52 //

    Асе, мнохо хубаво си го написала. Навява тъга, но те кара и да се замислиш. Успешно писане и занапред!

  21. Гергана Ганева-Хицкова // 03.09.2013 at 10:10 //

    Асе, поздравления за прекрасния разказ. Това е за съжаление реалната истина за мръсотията по нашето Черноморие, а и навсякъде в България.
    Надявам се той да отвори очите на всички, които причиняват това, а и на самите нас. Всичко е в наши ръце!

  22. Анатолий // 03.09.2013 at 10:55 //

    И разказа чудесен, като в стара песен,
    на всички очите ни отвори.
    И хайде всички до един,
    да действаме и това веднага да го променим!

  23. Ивета // 05.09.2013 at 8:15 //

    Много поучителна история. Браво Асе 🙂

  24. Венци // 05.09.2013 at 8:19 //

    Поздравления за авторката.Много хубав разказ

  25. Ралица // 05.09.2013 at 8:24 //

    Вече съм сигурна, че си сбъркала професията, което за теб може да е минус, но за колегите, които имаме честта да работим с теб е удоволствие и привилегия!
    Поздравления за прекрасното есе!

  26. илиана // 05.09.2013 at 13:00 //

    Асе сбъркала си професията- прекрасно написано и идеално да се замеслим!
    но за съжаление всички се възмущаваме а нищо на лице….
    Погледнете тръгвайки за автобусите или колите си след работа колегите който са запалили цигари къде ги изхвълят…..

  27. Меги // 06.09.2013 at 19:40 //

    Според Вико/италиански мислител/, цивилизацията е възникнала, когато хората са започнали да идентифицират определени неща-едно от които е боклукът, да го отделят и да го изхвърлят.Явно ние все още сме далеч от цивилизацията 🙁

Comments are closed.

Copyright © 2025 | WordPress Theme by MH Themes